utterance

{'ʌtrəns}
I. 1. изказване, изразяване, изричане
to give UTTERANCE to давам израз на
2. (начин на) изговор, учленяване, дикция
3. изказ, слово, реч
public UTTERANCE изявление, декларация
II. n книж.
(to fight, etc.) to the UTTERANCE (бия се и пр.) докрай/до последна възможност/до смърт

* * *

{'^trъns} n 1. изказване, изразяване, изричане; to give utterance t(2) {'^trъns} n книж.: (to fight, etc.) to the utterance (бия се и

* * *

реч; слово; изричане; изговор;

* * *

1. (to fight, etc.) to the utterance (бия се и пр.) докрай/до последна възможност/до смърт 2. (начин на) изговор, учленяване, дикция 3. i. изказване, изразяване, изричане 4. ii. n книж 5. public utterance изявление, декларация 6. to give utterance to давам израз на 7. изказ, слово, реч

* * *

utterance[´ʌtərəns] n 1. изказване, изразяване, изричане; to give \utterance to изказвам, изразявам с думи; давам израз (воля) на; to give \utterance to o.'s rage избухвам; разгневявам се; 2. изговор, начин на изговаряне, дикция, учленяване, произношение; дар слово; defective \utterance лош изговор; 3. изказване, слово, реч; pl думи, изказвания; public \utterance изявление, декларация; • to the \utterance докрай, до смърт.